Фонд ,,Нова и най-нова история”
В „Нова история” се съхраняват над 2000 материали, а в ,,Най-нова история” те са около 800 бр. Те са свързани с икономическото, политическо и културното развитие на Разлог и региона, – ордени и медали от войните, снимки, периодичен печат, спомени, колекции на литературни дейци.
Ценни са материалите, отразяващи обществените, стопанските и икономически промени, които настъпват в Мехомия (дн. Разлог) след 1912 г.
Основен фонд ,,Нова история” обхваща периода от 1912 г. до 1944 г. Тогава започва да се развива освободеният вече от турско владичество град Мехомия, който през 1925 г. променя с царски указ името си на Разлог, както се нарича котловината, а със същия указ вече и Банско става град. След известни конфликти с водачите на последния през 1912 г. градът окончателно се утвърждава като околийски център и се формират съответните административни и управленски органи с важно значение за неговото развитие, като част от общата държавна структура: Околийско управление на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, данъчно управление, агрономство, ветеринарна служба. Оттогова Разлог е седалище и на околийски съд.
Една от най-интересните теми в този фонд са именно снимките, свързани с промяната на облика на града. Аероснимки, изгледи от стария Разлог – 1921 г., общ изглед на града – 20-те и 30-те години. Аероснимките от 1918 и 1930 година са правени във връзка с изработването на градоустройствените проекти за града през 1921 и съответно 1932 година. Съхраняват се още и две снимки на самолета, от който са правени по време на Първата световна война.
Във фонда се съхраняват първите снимки със сградите на Военния клуб в Разлог, на Мехомийското околийско управление и инжинерство - 1923 – 1925 г., площадът на града – 1927 г, старата сграда на Читалището и изглед на Мацината и Чеперковата воденица и други. През 2014 година музейните уредници откриват две ценни снимки – полагане на основите на църквата ,,Свето Благовещение” и изграждане на Околийското управление.
„През 1903-1904 г. по инициатива на тогавашния Мехомийски Каймакам младият и енергичен Таксим бей, подпомогнат от населението на цялата околия предимно от жителите на гр. Мехомия, - бе издигнат на центъра на същия град правителствен дом с тридесет и шест стаи и с два коридора. През времето на този каймакам около правителствения дом се издигаха и други правителствени постройки: пощата, офицерския клуб, полицейския участък, инженерство, турски основно и прогимназиално училище, хамама /банята/, турското Веледие /Градско управление/ и аптека. Всички тези здания даваха красива гледка и бяха гордостта на Мехомия. В правителствените здания тогава се помещаваха следните учреждения: Каймакамът /Околийски началник/, Кадията /Мирово съдилище/, Народната и Земеделска банки, Мали Мудир /Финансово управление/, Тапиджийското управление /нотариус/ и Акцизна власт. Канцеларията на всички тези учреждения бяха мебелирани по най-модерен начин.”
Препис от писмото на Мехомийското гражданство
за възстановяване на опожарената сграда
В края на 30-те години на XX век, по преценка на съвременници, Разлог разполага с добре уреден център и странични улици. Обширният площад с монументалната черква ,,Свето Благовещение” и хубава градина с паметник на Яворов е обгърнат от нови постройки на гимназия, добре уредени хотели, офиси на банки, кооперативни структури, ресторанти, кафенета и магазини. В централното пространство преобладават модерни сгради по на 2 – 3 етажа, лечебни заведения и занаятчийски дюкяни.
Появяват се и снимки на вече оформените махали по града – старите къщи от Илийската махала, от Вароше и Крапата махала с река Язо. Тя е изкуствено прокопан канал през 1810 – 1812 година. Прокарана с труда на местното християнско население, което се заселва около нея, тя изиграва важна роля за икономическото развитие и благоустрояване на Мехомия.
Водейки началото си от естествен карстов извор в подножието на Пирин, тя има постоянен целогодишен дебит, заради което местното население използва водната сила за воденици, дараци и чаркове. По градоустройствения план от 1921 година през следващите години в Разлог са прокарани нови улици, а старите са оформени в квартали с нови наименования.
След разрастването на града в средата на XIX век излиза нуждата от подобряване водоснабдяването с питейна вода. Водопроводът в града през 1868 г. е хванат от горната част на река Язо на запад и с тръби от стволове на черен бор, пробивани с дълги свредли, (казват, че това дърво издържа над 200 години закиснато) е докарана прясна чиста вода във всеки квартал, като се почва в 1868 г. от Вароше. Така са снадбени с чиста питейна вода после Крапата, Дългата и останалите махали.
Трябва да се отбележи, че става въпрос за една или няколко улични чешми на квартал. Във всеки дом тръбопровод влиза едва към 50-те години на XX в. През 1936 г. се прокарва железен тръбопровод от изворите в м. Калугерица, който позволява да се снабдят по модерен начин с вода поне по-важните обществени и частни сгради в благоустроения вече център, казарма, болници и други, а канализацията е зауствана в преминаващите тогава през града три реки – Бела, Църна и Язо. Сега Разлог има пречиствателна станция.
В темата ,,Инфраструктура” се съдържат снимки от основни моменти, свързани с развитието на града - трамбоването на кв. Вароше, водоснадбяването на града, прокарването на пътя за Предел, откриване на гарата на ЖП линията в Разлог – 1942 г., първите рейсови автомобили в града, първата пожарна кола – 1938/9 г. Електрификацията до 1944 г., обхваща седемте селища и се използвала основно за осветление. Дълго време се използват газените лампи и фенери, докато на снимките от 30–те години се забелязват първите елктрически стълбове с лампи за улично осветление.
Една много интересна и сравнително нова тема е ,,Хората” на Разлог. Това са снимки с битов характер и интересно съдържание. Върху снимка с инв. № 3.4/169 е заснето погребението на видния разложки гражданин Никола Каназирев, починал през 1918 г. В дъното на снимката се виждат старите къщи и дюкяни на тогавашния център. Освен тази снимка на погребение, в същия фонд са запазени още подобни, тъй като тогава е съществувала традиция да се заснемат.
Друга интересна снимка е с инвентарен номер № 3.4/63166. Заснето е сватбено шествие, което минава през центъра на града. До каруцата тичат малки деца. Виждат се дървени постройки на фона на хълма Голак, на който залесяването все още не личи. Снимката е правена през 20-те години.
Занаятчии
Друга голяма и съществена тема от периода 1912–1944 г. е развитието на стопанския живот в града. Раздвижване в тази сфера започва да се чуства през 1924-1925 г. Занаятчиите и търговците в града се обединяват в професионални сдружения. В този фонд са съхранени снимки на тютюнопроизводителна кооперация ,,Места”, ,,Напред” и други. През този период в града промишлеността е представена от няколко дървопреработвателни предприятия, воденици, коларо-железарски работилници и тенекеджийници. В Исторически музей – Разлог са запазени снимки на чарка в Крапата махала, гатерите на Предел, Цуцумановите и Мацините воденици и горския разсадник.
Разлог е бил тогава и голям занаятчийски център. Имаме снимки от тенекеджийница ,,Тишина”, обучение на калфи в бъчварството, на майстори дърводелци и обущари. В града се появяват и две фабрики – столарската на братя Бонкови и цигларската /за керемиди/ на Георги Грънчаров, от която има в музея няколко снимки. Той остава единственият тук, регистриран като индустриалец.
Първи майстори занаятчии от гр. Разлог
-
Уста Йосиф Манзурски /1775–1814/ – майстор-каменоделец
-
Уста Тодор Грънчара /1773–1860/ – грънчар в Разложко, Неврокопско, Петричко и Горно Джумайско
-
Йованчо Коюмджиев – златар в Разложко от 1906 г.
-
Уста Аврам Попгаврилов Тасков /1843–1912/ – през 1870 г. преминава от занаятчийско към полуиндустриално производство на дараци за влачене на вълна.
-
Цветко Авр. Попгаврилов
/1869–1924/ – камбанолеяр -
Спас Авр. Попгаврилов –
роден 1877 – часовникар -
Уста Атанас Котларски /1840–1922/ – майстор-ковач
-
Тодор Цв. Аврамов /1899–1968/ – фотограф от 1914 г. в Разложко и дипломиран часовникар.
-
Аврам Г. /Цв./ Аврамов /1914/ – радиоконструктор
-
Костадин Г. Дивчев /1914–1965/ – скулптор
-
Георги Авр. Аврамов /1943/ – на тринадесет години конструира линеен радиоприемник.
Стопански живот
Една от най-интересните теми е със снимки от стопанския живот в града – фотос с част от управленческото тяло и членове на Популярната банка в Разлог, курс по шиене, укрепване коритото на р. Язо, снимки из живота на пожарната команда ...
Друга снимка е на Симеон Петеларов – първият лесовъд в Разлог след 1912 г. Той започва през 1914 г. залесяване на хълмовете около града с борови фиданки, убит в 1916 г. Погребан е в подножието на Голак до гробищния парк на Разлог.
В темата ,,Просветно дело” се съдържат снимки на първата сграда на гимназията в Разлог, на първия прогимназиален випуск от 1913-1914 г., на първия ученически хор с ръководител Алекси Попиванов, на първото честване на празника на славянската писменост – 1920 г. и др.
Грънчарство
Най-силно развит и процъфтяващ през Възраждането занаят в Мехомия е грънчарството. Богатите находища на доброкачествена глина в района подпомагат обособяването на града като крупен грънчарски център. Майсторите изработват многобройни изделия, задоволяващи битовите и естетически потребности на населението в цяла Югозападна България.
Много и разнообразни са грънчарските произведения. В тях майсторът търси не само практичността, необходима за съдовете с ежедневна употреба, но влага и усета си за красота и изящество, характеризиращи обредните и ритуални керамични изделия.
По фрагментите и артефактите оцеляли и достигнали до нас от най-дълбока древност, разпознаващи изкусните ръце на майсторите, работили в котловината между Рила, Пирин и Родопите. Изобилието на различна като текстура и цвят глина, както и гори осигуряващи изпичането на продукцията естествено е довело до усвояването на глина ката материал за строителство-керамика, гранчарство и художествени цели.
През XIX и първата половина на XIX век. Мехомия се обособява като един от трите големи центъра на грънчарството, наред с Бусенци и Троян.
