Фонд ЕТНОГРАФИЯ
Предлаганите етнографски експонати са характерни за планинския район на Разлог и Разложко, който поради изолираността си и закъснялото Освобождение, съхранява старинни и чисти от чуждо влияние образци. Уникални, срещащи се само тук, са везбената и тъканна украса по женското облекло, а включените метални накити от ХVІІІ – ХІХ в. са рядко срещани. Семантиката на образността при накитите и украсата на женското облекло свидетелства за древните корени на българската традиционна култура. Машините от ХІХ век, дело на местни самоуки майстори, са рядко срещани експонати и истинско чудо е тяхното запазване. Те илюстрират прехода към манифактурното, впоследствие към машинното производство, променило начина на живот на хората завинаги. Негативите-стъклени плаки са от периода 1912-1925г., ценни с неподправената образност на цели семейства и родове от началото на ХХ век, докоснали се чрез фотографията до модерността на новото време. Негативите са ценен източник и на етнографска информация, особено за детското облекло, от което няма съхранени автентични образци.
Пустата разложка носия,
голема е гиздосиа!
Со сребърни ножици кроена
со златна игла шиена!
,,Везането било друга полезна и радостна дейност на разложката мома. Всякога и навсякъде покрай другата работа тя и везала. И в къщи, и на полето, тя използувала всяка свободна минута, за да везе. Везмото, завито в чиста кърпа, всякога било в скута ù.
... И на жътварска ужина, и на хармана зад купена разложенката везела, углъбена в търсене на красотата в народното изкуство. Затова разложките запески са с рядка хубост. От тука разложене и за най-трудната работа си имат пословица: ,,Та не е везмо!“
... От ръцете на везариите хубавеело разложкото везмо по ризи, ръкави, възглавници, кърпи и презръце. За неговата древност и хубост говорят старите имена на запеските: ,,петте трепки“, ,,кръстове“, ,,клещи“, ,,гребенци“, ,,рудане“, ,,борики“, ,,ридовци“, ,,лалета“, ,,звездици“, ,,кръклизи“, ,,ралици“, ,,порти“, ,,пльочи“, ,,ръкатки“, ,,поскорници“, ,,обечки“, ,,джунджувки“.
Из книгата ,,Продумай, Пирин, разказвай“ на К. Радушин
Раздел „Облекло“
Раздел „Облекло“ към Фонд „Етнография” съдържа 40 архивни единици от ХІХ век и два от началото на ХХ век.
Предлаганите шест празнични традиционни костюма са характерни за този район. Акцент в тях е дискретната везбена и тъканна украса в женските ризи и престилки, уникална по своята образност. Нейната семантика отвежда към древния култ към Великата богиня-майка, свидетелстваща за древните корени на българската традиционна култура.
 Ален (червен) фустан – типична и най-популярна в Разлог носия, края на XIX и началото на XX век. |  Ален (червен) фустан – типична и най-популярна в Разлог носия, края на XIX и началото на XX век. |  Ален (червен) фустан – типична и най-популярна в Разлог носия, края на XIX и началото на XX век. |  Празничен зимен разложки костюм – аба втората половина на ХIХ век |  Празничен зимен разложки костюм – аба втората половина на ХIХ век |  Празнично невестинско облекло от края на ХIХ век от Разлога |  Бял клашник |  Бял клашник |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Разложка антерия с жълти и черни ленти от началото на XX век |  Разложка антерия с жълти и черни ленти от началото на XX век |  Празничен разложки забун без ръкав от началото на XX век |  Празничен разложки забун без ръкав от началото на XX век |  Празничен разложки забун без ръкав от началото на XX век |  Зелен плисиран вълнен фустан от началото на ХХ век |  Зелен плисиран вълнен фустан от началото на ХХ век |  Празнична женска носия – фустан от Разложко |
 Празнична женска носия – фустан от Разложко |
Раздел „Шевици“
Шевицата като неразделна част от българското народно изкуство е смайвала винаги със своето многообразие. Особено красива е разложката шевица, наречена „запеска“. И до днес тя продължава да е жива и да се възпроизвежда от жените в Разложко. Според уредника в ИМ – Разлог Илия Тантилов в шевиците има елементи от египетски йероглифи и елементи от българския календар.
Колекцията от шевици заема едно от водещите места във фонда на Исторически музей – Разлог. Колекцията от образци на разложки шевици са дарени на музея от г-жа Бойка Асиова. Нейното формиране и окомплектоване е постоянен процес, който цели съхранението и експонирането на тези ценни образци. Издаденият каталог на музея през 2021 г. има за цел да популяризира колекцията извън тесните научни среди и да стане достояние на всички любопитни и търсещи читатели. Да се покаже богатото цветово разнообразие и тяхната старинна изработка – такава, каквато я виждаме по старите женски ризи в сандъците на музея.
Раздел „Накити“
„Мома на къра излиза,
с росна се китка закичва
и наниз жълти алтъни,
над уши трепки сребърни
и гривни – чиста позлата.”
Народна песен
Накитът е изминал дълъг и сложен път докато стигне до съвременното си декоративно предназначение. Този път е тясно свързан с развитието на материалния и духовен бит на човека, с мирогледа, душевността и естетическите изисквания през различните епохи. Първите накити са изработвани от намерени наготово в природата предмети. По-късно, с откриването на металите, те стават произведения на определени хора, които имат по-голям технически опит и изявени художествени възможности. В представите на първобитния човек накитите, особено металните, са притежавали магическа предпазна функция.
Като декоративен елемент в състава на народния костюм накитите показват богатство от форми и орнаментална украса, но и обозначават социален и възрастов статус. Още през Средновековието се появява класовото разделение при носенето на метални накити: у париците и отроците – медни, бронзови, у царете и болярите – златни и сребърни. Тази класова диференциация се забелязва и в художественото им оформяне. Аристокрацията възприема първа модните влияния от чужбина, докато народът за дълго пазел своята художествена култура с нейните специфични етнически белези.
В българските народни накити от последните няколко столетия намираме отделни елементи от художествения стил и техническо майсторство на тракийските златари, много следи от славянските надушници, мотиви от прабългарските коланни украси.
Празници - Нова година
„Сурва (Нова година) е бил най-радостният празник за деца и възрастни в Разлог. На този ден разложене се стремели да дадат нещо от себе си и на другия. Отправяли пожелание, наричания, благословии.
Подготовката за него почвала два и три месеца по-рано. От далечни села донасяли големи звънци и тумбелци срещу значително заплащане...
Имали нарочно помещение, наречено ,,Старчевата“, където определените младежи за старци се събирали всяка вечер да обсъждат и уточняват кое и какво е потребно..
Някогашната Мехомия (Разлог) се е състояла от шест махали. Всяка от тях си е имала свой състав на старците и организация за провеждане на карнавала. Един съвкупен съвет предварително и точно е определял кои старци по махали първи да минат из града и кои последни. Но абсолютно се е спазвал един общ ред за минаване по махалите. Всички били облечени в кожи – овчи и кози – от горе до долу и със звънци, накачени на дебел колан около кръста.
Най-напред вървели тъпаните и т. нар. огледвачи, после петима пазачи на реда. Начело тръгвал главатарят, на чиято глава стърчала най-висока кожена чучулка. Следвали го трима войводи с чучулки, шестима чауши също с чучулки, а след тях се движели смешници, танцувачи на дивашки танци, мечкари с мечки за разиграване, гледачки, катунари-калайджии и др.
Старците спирали на градския мегдан. Тук се извивало хоро.
Накрая войводите и чаушите образували кръг. В средата влизал главатарят и вдигал високо вълча опашка. След него всички вдигали волски опашки. В такт започвали да скачат и да се друсат мълчаливо при тучния звън на звънците.
Разложкият старчев карнавал и сега е новогодишният бисер на Пиринския край.“
Из книгата ,,Продумай, Пирин, разказвай...“ Костадин Радушин
Празници - Бабинден
„Преди обяд на Бабинден, облечени празнично, снахата заедно със свекървата, ходели да извършат поливане на бабата в нейния дом. Били посрещани много любезно. Бабата се изправяла в цял ръст и се повдигала на пръсти, за да расте бабинчето като бор, ако е момче, и стройно като трепетлика, ако е момиче. Майката на бабинчето поливала на бабата с крундирче над бакърен леген или глинен гювеч. Като вдигала високо крундирчето, майката с признателност и почит говорела:
Да полеем на бабата
Сос перинска бистра вода,
що е баба бабувала
на моята мила рожба!
Дарявала я с един калъп сапун, кенарена кърпа и зеленикава шамия – синджирлия. Оставяли и юз ракия. Бабата с благодарност отговаряла:
Сполай ти, мила невесто,
за дар и за поливане!
Да дочакам с вас заедно
Да главиме, да жениме.
От своя страна бабата пращала на бабинчето бели вълнени чорапки.
Подир пладне от всяка махала всички майки, баби и бабували баби отивали на градския мегдан да играят бабино хоро. Хорото се виело на няколко ката от моми, невести и мъже. Играели и бабите с бабинчетата.“
Из книгата ,,Продумай, Пирин, разказвай...“ Костадин Радушин
Празници - Гергьовден
„Празнуването на Гергьовден започвало с топенето на моминските китки. Всяка мома носела китка цвете, на която с червен конец, бил завързан някакъв предмет: синджирче, пръстен, гривна, обеци, мънисто ……. Това били белези за разпознаване чия е китката. Донасяли два кюпа (глинени съдове), в които наливали вода. Препасвали двата кюпа с ален пояс, които символизирали бъдещите брачни двойки. Първородно момиче топело китките. Около кюповете с натопените китки момите играели хоро и пеели…..
Възторжено било изваждането на китките от кюповете. Момиченце, последна рожба на майка и баща, бръквало в кюпа и изваждало китка след китка, а млада невеста на всяка момина китка нарича: орач с яворово рало, грънчар глеч-гледжосан, косач-вихровейник, майстор-дюлгерин, терзия-устабашия, наконтено мустак-даскалче. Накичени моми и ергени захващали хоро...“
Из книгата ,,Продумай, Пирин, разказвай...“ Костадин Радушин
Събори на Великден
На третия ден на Великден всички жители на града се събират в м. ,,Свети Никола“. На четвъртия ден на Великден се чества празникът на “Св. Варвара” край с. Елешница, който сам по себе си представлява събор на хората от всички населени места в котловината.
